ХРИСТО БОТЕВ

1848 – 1876

          Великите личности нямат рождени дати, тяхната поява е внезапна и безсмъртна. Те тръгват от някое селце или градче, за да завоюват върховете на човешката мисъл, а словата им се повтарят многократно, прескачат границите на своето време, будят човечеството за истината.

         Такава личност е Христо Ботев – безсмъртният певец и войвода на 200 юнака и 20 стихотворения.

         Жизненият път на Христо Ботев, макар и кратък, е вълнуващ и наситен със събития и премеждия. Учителства в Задунаевка, в Букурещ поема по пътя на революцията. Работи в печатница, мизерува заедно с хъшовете. А щом, по някакво чудо, се сдобие с пари, започва да издава вестник и да изгражда революционна организация от съмишленици. Така излизат по няколко броя от вестниците „Дума на българските емигранти“, „Будилник“, „Знаме“. Няма в нашата публицистика по-силни памфлети от „Смешен плач“, „Политическа зима“, „Това ви чака“.

Всичко в живота и дейността на Ботев е подчинено на целите на борбата. И нищо, дори семейството, не може да го спре да изпълни революционния си дълг, когато пламва въстанието. Така поезия и живот се сливат в една легенда, която няма равна в българския юнашки фолклор.

Пред съвършенството на Ботевия стих и величието на делото му словата за възхвала са недостатъчни. Гениалният му талант на поет, журналист, идеолог е всеобхватен и съпричастен с въжделенията на народа. За Ботев живота е в напора, в устрема, в бурята, а човекът – човек само тогава, когато е бунтовник, борец, революционер. Неговата заветна мечта е да направи „ръцете си на чукове, кожата си тъпан и главата си на бомба“, за да излезе „на борба със стихиите“ и да си найде гроба в редовете на тази борба.

И молитвата му се сбъдна. Той завинаги остана там, на Балкана, по-жив от живите, защото и днес името му води, увлича, вълнува, държи будна нашата съвест.

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира…“

Едва ли има българин, който да не знае чий е този стих, кога и по какъв повод е написан. Стих, превърнал се в епитафия за своя автор.

Пред величието на Ботев стоим смълчани! Не само заради саможертвата! Не само заради гениалната поезия и острата публицистика, но и заради онова хъшовско, непокорно и непокоримо, което Ботев носи у себе си и което всеки, тайно или явно, в един или друг момент от живота си, е искал да притежава. Смелостта и привилегията „силно да любиш и мразиш“! Силата и свободата да извикаш „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!“. И не само да го обявиш, но и да защитиш с живота си правото на по-добър и по-справедлив свят.

Краткия си път между рождението и легендарната смърт, Ботев успява да извърви смело, бурно, неповторимо. На 18 години прописва, на 24 – става известен, на 28 – безсмъртен. Ботеви са думите „България не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“.

Ботев сля мисъл, дела и стих в едно свещено триединство. Както отбелязва Захарий Стоянов „хора като него, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството“.

Ние, потомството, се прекланяме и коленичим пред живота и саможертвата на Христо Ботев!